Компас

Наоколо е път граничен, без посока.

Останалото е отвъд. Зад хребета

на нечие желано безразличие,

да се докосне до мига

оттатък Нищото. Покрай брега

запратени сега са корабите.

В нощта останаха жени.

Любими. Вече необичани.

Граничен път. До неприличие.

Не значат нищо верните посоки,

когато в следващата сам

потъваш някак по-дълбоко...

И днес не тръгнаха платната.

Остават някъде напред.

Така в далечината фарът -

разперил четири ръце,

съзира следващи пристанища.

По коловозите на утрото

вълна избира само вятърът,

загубил интерес към себе си.