Николай Славов

Поезия

Ветровито

4.97(5328 гласа)

Поезия

Следите

4.95(3056 гласа)

Поезия

Предел

4.94(1536 гласа)

Поезия

Спомен за лято

4.92(974 гласа)

Поезия

Сричам

4.92(923 гласа)

Поезия

Зад хребета

4.92(75 гласа)

Виж още

Сиромашко лято

4.87   (77 гласа)

Догарят изгреви и залези по пътя.

В зори превалят есенни слънца.

И нечий стрък под пръстите изстива

в угаснал зной - че сякаш си отива

от теб, Поете, нещо в утринта.

Какво загуби и къде спечели...

И колко в пътя си събрал -

за миг полека да приседнеш

оставил в скут душата бедна,

да сключиш шепи

в гняв или печал,

и стръв натегнала в гърдите -

преграден взрив от светове!

Очи в очи - с насъщния и Бога.

И с дните ти, обръгнали в тревога

за утрото, в чието битие

законите са истини в утробата.

И нямаш връщане назад!

Добри ми скитнико, опърпан

до ъгълчето на душата

от чути болки, грях, съмнения -

съзря ли истината сляпа:

Заключена врата е съвестта

за оня час на тихата умора!

И сто съдби обидил със една,

сверявай сам посоката. Нагоре.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021