Николай Славов

Поезия

Ветровито

4.92(5394 гласа)

Поезия

Следите

4.91(3145 гласа)

Поезия

Предел

4.89(1561 гласа)

Поезия

Сричам

4.89(930 гласа)

Поезия

Завръщане

4.89(365 гласа)

Поезия

Етюд I

4.89(1201 гласа)

Виж още

Сиромашко лято

4.87   (77 гласа)

Догарят изгреви и залези по пътя.

В зори превалят есенни слънца.

И нечий стрък под пръстите изстива

в угаснал зной - че сякаш си отива

от теб, Поете, нещо в утринта.

Какво загуби и къде спечели...

И колко в пътя си събрал -

за миг полека да приседнеш

оставил в скут душата бедна,

да сключиш шепи

в гняв или печал,

и стръв натегнала в гърдите -

преграден взрив от светове!

Очи в очи - с насъщния и Бога.

И с дните ти, обръгнали в тревога

за утрото, в чието битие

законите са истини в утробата.

И нямаш връщане назад!

Добри ми скитнико, опърпан

до ъгълчето на душата

от чути болки, грях, съмнения -

съзря ли истината сляпа:

Заключена врата е съвестта

за оня час на тихата умора!

И сто съдби обидил със една,

сверявай сам посоката. Нагоре.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024