Николай Славов

Поезия

Ветровито

4.97(5328 гласа)

Поезия

Следите

4.95(3110 гласа)

Поезия

Предел

4.93(1545 гласа)

Поезия

Спомен за лято

4.92(974 гласа)

Поезия

Сричам

4.92(923 гласа)

Поезия

Зад хребета

4.92(75 гласа)

Виж още

Мандрагора *

4.73   (22 гласа)

Със приливите на сърцето

непохватно

отстъпва сушата в анфас -

че поделеното сега е кратко

с неподелимото у нас.

И няма повече въпроси.

Нека!

Отдавна вече не боли

от туй, че в нечия пътека

остават ничии следи.

След любовта - нелепо чувство

дотегнало да ни вини,

че станали сме по-изкусни

еднакво да сме по-сами.

Разпятията несвободни -

прегърнати полуобратно,

в гърдите ни дълбаят котва,

не истинска, но вероятна.

И все по-често, като вятър

минаваме през този ден -

все по-еднакво непознати

в живота необикновен...

Но няма повече въпроси.

В гърба ни дебнат сто очи.

Докато само две ти носят

надеждата,

че сме били.

 

----------------------------

* Отровно биле / Разковниче - преносно значение /

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021