Със приливите на сърцето
непохватно
отстъпва сушата в анфас -
че поделеното сега е кратко
с неподелимото у нас.
И няма повече въпроси.
Нека!
Отдавна вече не боли
от туй, че в нечия пътека
остават ничии следи.
След любовта - нелепо чувство
дотегнало да ни вини,
че станали сме по-изкусни
еднакво да сме по-сами.
Разпятията несвободни -
прегърнати полуобратно,
в гърдите ни дълбаят котва,
не истинска, но вероятна.
И все по-често, като вятър
минаваме през този ден -
все по-еднакво непознати
в живота необикновен...
Но няма повече въпроси.
В гърба ни дебнат сто очи.
Докато само две ти носят
надеждата,
че сме били.
----------------------------
* Отровно биле / Разковниче - преносно значение /
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.