В следобеда на моето лято
безмълвието си отиде.
От всякъде, където сме могли
да бъдем. И да не обичаме.
Отиде си и ручеят -
сълза отсечена
от изворите на дълбокото.
И крехко, като чужда истина
застина по брега на спомена.
А този плясък от разчупено
кристално водно огледало -
с изтритите следи по пясъка,
в прекършения звук на вятъра...
Това ли си била
наистина.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.