Никулден

Окото на града блещука.

Свещ

със нокътче дълбае мрака.

В съня забързан и горещ

Тя сякаш иска да дочака

как Той - навикнал уморен,

оставя грижите на прага.

Съблякъл вчерашния ден

на дланите си, Й протяга

желанието да приеме -

напук на всички правила,

че вързал скапаното време

на оня бряг, до сутринта

обикновен ще Я обича.

Обикновен ще помълчи.

Защото толкова различен

за първи път е може би...

Разсъмва - не разсъмва.

Миг

завърнал кичури в очите,

дълбае с огънчето стих.

Почакай - да им е честито!