Провинциален валс

Там - в края на всяко лято -

умира един лунапарк

и обратното…

Спира провинциалният

световъртеж

на виенското колело,

дето все бродира на

срички Виена.

В самия край на октомври,

в самия край на градчето,

сред нивята, се разплаква

най-самотното бостанско плашило -

вече няма кого да уплаши…

Изведнъж става тихо,

неусетно и някак внезапно

започва вълшебният, провинциалният,

най-виенският валс на снежинките

сред литургията на гарвани помъдрели -

черно-бял самотен шедьовър

от нямото кино на Господ…

Следва дълъг антракт, а напролет

тревите поникват отново и нови,

невинни, наивни и ничии

момичета млади пак на реката

от върбови клонки свиват венчета

и ги носи водата, смълчана и светла,

все там към бъдното и към вечното…

Усмихват се старците някак по детски.

После всичко започва отново

в три четвърти…