Непознато сърце

МИШО.

Значи „миналото било минало”. Няма „минало”! Всичко помня. Всичко по сто пъти съм си повтарял. Аз не исках, ама то само ми идваше в главата… Всичко…

НЕВЕНА.

Толкова време… Виж си ръката!

МИШО.

Нищо ми няма на ръката. Знам ги аз тях, всички ги знам. Леля ми била! 

НЕВЕНА.

Лъжеш, нищо ти нямало… Колко пъти съм ти казвала?… Какво е човек в днешно време без ръце, а? Ами млад човек – още по-лошо. Пръстите ли? Все на нас ли ще се случват лошите работи. Как Господ веднъж не ни даде нещо повече от на другите? Той и на другите не е дал много, ама на някого е дал всичко. А от нас само взема, взема… Край няма… Душата ми взе!...

         Христина влиза в стаята при Мишо и Невена. Държи в ръката си скъсаната блуза и я показва на Невена.

ХРИСТИНА.

Скъса ми блузата!

НЕВЕНА.

Кой ти скъса блузата?

ХРИСТИНА.

/сочи Мишо/ Той.

НЕВЕНА.

/ малка пауза/ Нищо, нищо… Е, случва се… Ще ти дам моята блуза… После…

МИШО.

/за Христина/ Коя е тази  шматка?

ХРИСТИНА.

Не искам твоята блуза, искам си моята. Цялата стая обърна наопаки. Разби…

НЕВЕНА.

А, нищо, нищо…/към Мишо/  Христина, наше момиче е… Навън е по-студено отколкото тук. Аха, тук е по-добре от навън. По улиците няма жива душа… Страх ме хвана. Никъде няма… Както и да е. /за Христина/ От село е…Последно време се уморявам по-бързо. Преди, като бях… Всичко ще се оправи…

МИШО.

/ за Христина/ Тая какво прави тук?

ХРИСТИНА.

 /показва блузата си/ Скъса я!...

НЕВЕНА.

Ами тя… Сега ще се стопли, като пусна електрическата печка, и ще се стопли, много бързо топли… Тя тук работи… / и към Христина, която се е спряла на вратата, маха с ръка да си ходи от стаята/ Хайде, хайде… После ще говорим. Сега излез от тук.

ХРИСТИНА.

 /към Мишо/ Теб какво те интересува?

НЕВЕНА.

Цехът е в старата баня. Там работи.

МИШО.

Аха! Старата баня! Защо в банята. Да не би да работите там голи!

ХРИСТИНА.

Как така “голи”? Защо се караш с мен, какво съм ти направила?  

МИШО.

/ на Христина/ Затваряй си плювалника!

НЕВЕНА.

Те и банята, и нея приватизираха миналата есен… Хайде, Христинче… Хайде леля, че то Мишо си