5. Зима

Колко бял, колко девствен сняг

милостивият Бог ни е пратил -

като прошка от смъртен враг,

като ласка от скъп приятел.

Върху тихия хълм сега

съм възлязъл, превърнат в песен.

Ала химнът велик на снега

ме превръща в звук неуместен.

Като бели овце оттук

ми изглеждат колите – пъплят.

Бунарджикът е в ямурлук -

стар овчар. От лулата дръпва

и разнасят се рой искри

(Пловдив свойте прозорци пали).

Ах, дано да сме по-добри

утре вече, да сме разбрали

този бял, този тих урок -

все го учим и все не можем

във ръката на своя Бог

свойта слаба ръка да сложим.

И да видим тогава как

без храна – със любов – сме сити.

А снегът – този чуден сняг -

е запазил от грях душите ни.

2014 г.