Никъде няма такава река -
в мен до сетната капчица влюбена.
Ако утре от нея се отрека,
значи себе си съм изгубил.
Никъде няма подобен град -
от сърцето ми сякаш израснал.
Ако утре сменя го с широкия свят,
в целия свят ще ми бъде тясно.
Да, безпаметно в мен ще звучи
оня химн на родопските чанове.
Но кого ще прегръщам със празни очи,
щом ги няма край мен пловдивчаните.
И къде ще се лутам със празни гърди,
щом оставил съм в Пловдив сърцето си -
да тупти там под едрите топли звезди,
към които посягал съм от тепетата.
Знам: взаимната ни любов
безначална е, и безкрайна.
Нямам думи за благослов.
И му казвам простичко: майна.
2012 г.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.