Жена

Жена-кора от дърво, копнеж да се завърне

към най-първата дума от растителната азбука.

Жена-пепел, гъстотата на думите,

изработени от земята.

Жена-вълна, отражение на скалата,

сътворена от сричките в блестящата коприна от колебливи заекващи.

Жена-рождение, пяна,

където гнезди птицата в гневния ден на боговете.

Жена-облак, морско вълнение от буреносни облаци

в пространството, зачервено от предложения.

Жена-фея, ръка, положена върху страданията на света,

пазеща нашите сънища.

Жена-пламък, слаб като светлите отворени крила на въздишка,

издадена от нежна милувка.

Жена-светкавица, звезда на надеждата

на първото чуто изречение на любимия,

до космическата прегръдка.

Жена-светлина, прозрачен седеф на воала,

на сватбените празненства на континента,

чак до подобието на телата.

Жена-справедливост, пласт върху пласт лица,

между везните и меча, която вика за равенство.

Жена-музика, течаща вода, носена до несвършващия край на света,

хорът на Афродита от песните за солидарността.

Жена, облечена в голото изящество на своята тишина,

която носи дълбоко врязани в тялото рани

от думите на свобода.