Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89(1010 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88(313 гласа)

Поезия

Икар

4.88(111 гласа)

Поезия

Есен

4.88(327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Виж още

21

4.55   (58 гласа)

Гласът ти щом го чуе нежно да ромоли,

Отключва кладенец във мен като река,

Пробиваща вода тече нагоре

И в облака излива самота.

С ръце водата силно ме прегръща,

Понася ме в бездънното небе

И тъкмо чакам във какво ще ме превърне -

Оглеждам се - водата ми показва теб!

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025