Най-хубаво се плаче в банята,
под душа.
Ненапразно е почти като душа.
Самотно е и мокро,
а отвътре – суша.
Като след градушка,
като след придошла река.
А някъде измежду струите,
измежду падащите струпеи,
изровени от тинята,
все пак и въпреки
корени стърчат.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.