Здравко Попов

Разказ

Българи

4.96(1053 гласа)

Разказ

Българо-баварски роман

4.92(335 гласа)

Разказ

В дълбините

4.84(43 гласа)

Разказ

Наблюдения върху преподавателя

4.82(83 гласа)

Разказ

Матраци и матераци

4.77(44 гласа)

Разказ

Записки на един принц

4.71(45 гласа)

Виж още

Корнелия

/Импресия/

4.66   (29 гласа)

Ясно е, че човек не може да програмира мислите си по желание. И аз така – крача по улицата и току се замислям за вулкана Попокатепетъл: „абе, какво става с тоя, никакъв не се чува напоследък?“ Похвална мисъл, но при следващото кьоше самият мисловен процес вече се е отплеснал върху друго: „защо, по дяволите, сомнамбулите никога не падат от покривите, с какво заслужиха такава привилегия?“

И така, докато тя /мисълта/ не спре фатално при лафката на прочутия с добродетелите си г-н Пеевски. Там, върху корицата на списанието „La donna e‘ mobile“ съглеждам нея…

Корнелия. Име, прилягащо на демонична отровителка при двора на римски император. Аз, омагьосан и онемял, тръпна с надеждата да бъда следващата жертва. Отровен от Нея – наследила духа и обаянието на плеадата свои предшественички от Голямата партия. Цола… Д-р Малеева, чийто научен потенциал се съизмерва единствено с онзи на Катюша Фурцева… Незабравимата Людмила /нека мислим за нея като за огън/. Ами то и в по-нови дни! Клара… Велислава… Непостижимо харизматичната г-жа Бокова…

Вървя, значи, тласкан от неведома сила, а неусетно и за самия мен начевам да запея любимата си песничка:

Пералнята живее

по-дълго със „Калгон“.

Корнелия ми шепне:

„Ела на соцкупон!“

Двете последни стихчета – изцяло дар от неведомата сила. Аз не съм професионален стихотворец, знам си хала, но все пак тъкмо с това нещо заслужих наградата на читалище „Възбуда“ в направлението „нонсенс“. , Впрочем почти бях тръгнал да разпитвам къде ще е тоя купон /въпреки мъчнотиите с дървения ми крак, Made in China/, когато чух по телевизията, че събитието било на Бузлуджа, а това пък било връх.

Не предприех похода естествено, но магията Корнелия силно се бе установила в сърцето и мислите ми, както го казват. И наистина, кой друг в последния четвърт век можа да направи повече за отечеството? И не само за своето! Нима не бе неин трезвият глас да се свалят грозните санкции от великата руска страна, като не се посяга на нейните изконно справедливи и хуманни завоевания в Крим, Украйна, Абхазия… Кой, питам, ако не тя, моята фатална Дама пика, отхвърли унижението да се целува за щяло и нещяло ръка на Висшия Синод, съставен от довчерашни агенти?

Но само това ли? Кой способства, за да бъде настанен на президентския стол един недотам забележим генерал от летищата? /Все пак не е нито генерал Колев, нито генерал Луков!/ Но: дали е случайно, че летецът Радев месеци наред бе обсъждан, преценяван, за да бъде накрая тъкмо той докладван на Владимир Владимирович като най-подходящ, сиреч като най-послушен? Докладван от загрижените за отечеството ни руски витязи от тихия фронт, неуморно шетащи у нас, които бездруго имат споменатото отечество за тяхно си. Ами после? После кой отстояваше и акламираше с все сили постигнатия вече избор на днешния ни върховен главнокомандващ? И всичко туй – все в името на крайната, най-благородната за всинца ни цел: да се преобразим от сум

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021