Любовта, която движи слънцето и другите звезди
Данте, „Божествена комедия”
Няма бяла рокля, ни воали.
Семпла рокличка сама уши.
Бялото море ще ги погали,
болката когато заглуши.
Баба и така си е красива.
Дядо ми до нея е напет
и щастливо гледа в обектива
с черния костюм, назаем взет.
Три войни зловещо се надвесват.
Родното гнездо остана блян.
И Българиите вече две са,
синорът – дълбоко изоран.
Но на снимката сияе цяла
тяхната единствена любов.
И като в старинно огледало
избледня животът им суров.
В по-добрия свят преди години
божата ръка ги приюти.
И когато мълния премине,
ще ги снима, като и преди.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.