Везмото

„Всичко е възможно, когато има знаме.”

            Я. Макгахан за Панагюрище, 1876 г. 

Бод след бод, бод след бод –

С, В, СВО -

нишка сърмена върху свилата

СВОБО –

под девичите пръсти избодени

СВОБОДА

изгрява в мрачната стаичка,

избуява в кадифето зелено.

ИЛИ

Кой уши байрака?

Кой му тури знака?

ИЛИ СМЪРТ

Даскалицата Райна пише с иглата,

днеска робиня, утре княгиня...

Бод след бод, бод след бод –

и лъвът се възправя,

тъпче полумесеца кървав.

Щете ме колете, щете ме бесете...

Притъмнява в тайната стаичка.

Дъщерята на поп Георги

пали свещ подир свещ –

свет во тме, и гори тъмнината.

Свободата, зачената тайно, напира.

Пламват живите свещи, хвърлят искри:

Бенковски войводата, Волов учителя,

поп Грую Бански,

Каблешков – началник на гара,

Бобеков председателя, Петлешков аптекаря,

Захари овчаря, папукчията Кочо...

Аз уших байрака, аз му турих знака:
”Смърт или свобода”!

И разгаря пожарът села,

и невинните жертви издига на клада.

Вчера – знаменоска на коня,

днес – пребита в зандана.

Акушерка на избързало раждане.

И разцъфват черешови топчета,

подпукват Европа с топузи кантарени.

Тази пролет ще има въстание –

знаме и десет дни свобода!