Марлена Юрукова

Разказ

Вечна и бляскава

5.00(2 гласа)

Разказ

Златният град

5.00(1 гласа)

Поезия

За душите (Задушница)

5.00(2 гласа)

Разказ

Рембранд

5.00(1 гласа)

Поезия

Старицата

5.00(1 гласа)

Поезия

Жената затваря вратата

5.00(1 гласа)

Виж още

Прищина

4.85   (52 гласа)

Мария винаги бе мечтала като майка си за екскурзия до Париж. Но първата й беше не дотам, а до град- наистина като Париж, започващ с „П“, но едновременно и по-далечен, и по-близък от него - Прищина. “При-щи-на”- не като “при-щя- вка” на парижанка, нито като “при-каз-ка” за околосветски пътешествия, а по-скоро като като страховитото руско „при-каз“. Трябваше да се подчини. Не че някой я принуждаваше. Само беше останала без средства, както бе останала и без работа.

И другите, които я извикаха на екскурзията, бяха като нея. Само дето по-бързо бяха разбрали от нея накъде трябва да се ходи- към Прищина, а не към Париж. Обясниха й и какво да носи. Застяга багажа заедно с майка си, която много пъти мислено бе стягала своя за Париж- разбира се с нови дрехи и неща, които се носят на път: пуловер, рокля, панталон, жилетка, шал, чорапи, шапка, ръкавици, часовник, фотоапарат, несесер, очила, чадър. Сложиха от всичко и в нейния, само дето всяко едно нещо беше старо и бе умножено по толкова, колкото бройки намериха по гардеробите и чекмеджетата.

Фотоапаратът „Фет“ беше самичък. Беше на баща й, починал преди десетина години, недочакал свободата да пътува и да снима по света с него. Бащин спомен бе и часовникът „Сейко“. И той като фотоапарата бе единствен. Само дето фотоапаратът работеше, а „Сейкото” -не. Въпреки това го взе. Указанията бяха такива: „Пълни чантата, раницата, сака, слагай останалото по себе си, докато заприличаш на Барбарон, нахлузен върху тебе като върху закачалка“.

Закачалката вече почти не се виждаше, а Барбаронът бе голям като контейнер. Натежала от багаж и притеснения, Мария тръгна към автобуса. В багажника му не се събра боклучавия товар. Затрупа се с него цялата, както бе затрупан целият коридор и всички пътници. Все жени. Мъжете отдавна ги нямаше.

Жените тръгнаха на запад, по на запад от София към онези места- Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот- възхвалени от Поета и осветени от костите на ученици и студенти, пораснали във войници-капитани от орловия порив да бранят гнездата си. Трябваше да занесат хляб, но първо немски марки в техните. Това бе поривът - да стигнат до стомарковата банкнота с орела с разперените в порив крила върху нея. Нямаше да ги спре нищо: нито стократното им сваляне от автобуса с всичкия багаж за проверка, нито стотиците думи на присмех от страна на чуждите митничари, нито стотиците километри по мрачните ноемврийски пътища докато стигнат до пристана- пазара на Прищина.

Наредиха нещата на земята, започнаха да ги продават за „червени“- така се наричаха червените банкноти в съседната страна. Тук на пазара купувачите не се подиграваха като служителите на реда на границата. Продавачи и купувачи бяха обединени от грижата да се нахранят и облекат и не им бе до подигравки. В неназована общност се бяха събрали за размяна на едно срещу друго. Търгуваха направо: вълнен ръчно плетен пуловер за 8 червени ще стане на храна за следващите 8 дни. Такава ще е била търг

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020