Остави нещата да се случват.
Виното да прекипи узряло.
Хляба втасал да се люшне.
Обичта в очите да е бяла.
Остави да се размътят небесата.
В облака да се избистри нежност.
Остави ги да се случват чудесата,
като пъзели от късчета надежда.
Остави ме да разцъфна - теменуга.
И поливай бавно всеки цвят.
Чак тогава ще ме видиш друга.
А небето ми ще е небе, над твоя свят.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.