Даниела Петкова

Поезия

В безумието си обича: кат...

5.00(1 гласа)

Поезия

Водех, изоставях ...

5.00(1 гласа)

Поезия

Ако всичко, което се случва, ...

5.00(1 гласа)

Поезия

Небе, крилете в теб ...

4.92(12 гласа)

Поезия

С такава лекота разрязвах ...

4.92(24 гласа)

Виж още

* * *

4.89   (94 гласа)

Луната бяла гледам

в дъното на чашата

и като куче съм,

приклекнало в потайни доби,

готово – от безумие ли, мъка някаква,

срещу й да проточи вой.

 

Луната бяла гледам

в дъното на чашата

и небето

с пиянски пръсти опипвам –

да я угася, да заспя…

И сънувам

лозата,

а на нея – обесени гроздове.

Аз ги свалям

от примките.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024