Луната бяла гледам
в дъното на чашата
и като куче съм,
приклекнало в потайни доби,
готово – от безумие ли, мъка някаква,
срещу й да проточи вой.
Луната бяла гледам
в дъното на чашата
и небето
с пиянски пръсти опипвам –
да я угася, да заспя…
И сънувам
лозата,
а на нея – обесени гроздове.
Аз ги свалям
от примките.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.