Спасителят

Появява се винаги преди осем.

Проверява поста при вишката –

въжето нагънато, плавници, шнорхел,

сигналните флагове.

После слага червения бански,

защото плажът започва.

А плажът – това е морето до шамандурата.

Морето и слънчеви ласки за всеки.

И всички разчитат на него,

нали е синът на Мария.

И скоро кипят плитчините –

деца и големи играят на риби

и пляскат с ръце във водата.

Когато преминеш означената линия,

проехтява служебната свирка.

Разбира се, има смелчаци, които

на мускули стигат дори хоризонта.

Където морето проглежда

и сини делфини танцуват.

Там лодки рибарски на котва

унило и дълго очакват.

И ето, спасителят тръгва навътре.

И всички съзират как леко върви по водата.

Как махва с ръка

и сребристи пасажи прииждат

към мрежите с празна утроба.

Кръщава със своята вяра

дванадесет слепи рибари.

Морето, горчивата чаша,

не ще го отмине.

А после се връща при нас,

солта на земята –

две риби, пет хляба

душите ни голи очакват.

И той ни спасява, преди

работното време да свърши.