Крачолите му се веят
от Анхиало до Македония,
от Чирпан до Франция.
С корени оре земята.
- Дий, дий воле, дий!
Дървесината приляга
за цигулки и кобилици.
А короната му смугла
хваща сенките на облаци.
Семената са крилати,
вятъра въртят.
Вятърните мелници
на Дора, Мина, Лора...
- Де, момче, ума ти хвърка?
Кичест явор клони сплита,
крачоли развява.
Облак градоносен лази,
ще вършей житата.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.