* * *

Те никога не си изключват светлината в коридора.

Защото животът продължава с колички и стойки

в светлината и в тъмнината, в спазми, които се вкопчват в нещо

от което почти нищо не остава, то се разпространява

като хъркане във вселената която ти наричаш свой

ближен. Трябва да отидеш по-близо. През бледните

развяващи се светове, които са това, което можеш да видиш

в сивотрептящите разрези направени от птича песен в скръбта.

Влажното и сухото чудовища клатят опашките си.

Ако им е било позволено да ги задържат. Има

голям кръг, когато животните се сбогуват.

Докато хубавите, способни посланици на бъдещето

представят своите пълномощия на белите ми

кръвни клетки. Нещо гори на разстояние от трийсет сантиметра.

Има един авариен автомобил на път в хранопровода

в посока юг, повтарям: д-р Морков

и д-р Тояга са на среща, това е последното повикване

за пътниците за Стария свят. Всички други

са помолени да станат и кажат: благодаря ти, че ме докара.