* * *

Превод: Александрина Делова

4.84   (25 гласа)

Докато тревата расте, самота умира. Гледай: Те танцуват, всички стари приятели с техните съмняващи се прогнози, всеки със своя скелет, всеки с неповторимо смачкания си копнеж.

Виж тази къртичина и ела по-близо до небето. Докато тревата расте, снимките сами се освобождават от хартията.

Погледни през това огледало с нещо друго освен собствените си очи.

Докато пейзажът слуша, тревата расте.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022