Този мъж появи се в моя ден ненадейно
и ме включи веднага във сценарий добър.
От каляската слезе… Всъщност беше от рейса.
И подслон ми предложи. Всъщност беше чадър.
А ръцете му - пълни със несметни богатства!
Всъщност носеше роза. Как ме гледаше, как!
И поведе ме властно към двореца си знатен.
А осъмнахме в унес на крайморския бряг…
Той дори ми предложи златна царска корона.
Всъщност беше венче от разцъфнала ръж.
Беше слязъл отдавна този рицар от коня
и в живота ми влезе – чакан есенен мъж.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.