Райна Каблешкова с ценен труд за село Бойково

За пореден път историкът Райна Каблешкова обнародва изследване, интересно и значимо поради своята тема – село Бойково, негова история и традиционна и материална култура. (Каблешкова, Райна. Село Бойково. Пловдив, 2017) Това проучване е значимо поради факта, че за Бойково е писано частично и съвсем малко, но и поради една емоционална причина – авторката посвещава книгата на паметта на своя дядо – Недко Д. Каблешков, основател на курорта Бойково, по повод неговата 150-годишнина. Недко Каблешков е общественик, политик и публицист, личността му е тясно свързана с историята на Пловдив, а животът му е достойно продължение на рода Каблешкови от Копривщица. Като негова внучка Райна Каблешкова продължава чрез цялостната си дейност на професионалист и общественик делото и името на Недко Каблешков.

Всеки ред в книгата е подчинен на строго научния подход на краеведа и етнолога. Текстът е подчинен изцяло на каноните на жанра, но въпреки това читателят усеща искрената любов и признателност на пишещия към българското. В предговора Райна Каблешкова споделя, че е направила необходимото да издири „всичко описано и оставено в ръкопис за Бойково”. Тя изразява благодарност към Борис Гърнев – създател на етнографска сбирка и бивш председател на читалището, за неговите материали в ръкопис, които разкриват важни сведения, липсващи в оскъдните публикации за селото.

В рецензията си за книгата гл.ас. д-р Биляна Попова от Регионален етнографски музей – Пловдив казва: „Райна Каблешкова успява да „улови” буквално последния възможен момент, за да събере и съхрани един богат и изключително интересен извор на етноложка и историческа информация, свързана с историята, традиционната народна култура и словесното творчество на населението от село Бойково.”

Книгата кратко, но изчерпателно дава сведения за местоположението и природните дадености на селището. Проследена е историята на неговото възникване и е направена демографска характеристика за втората половина на XIX и за XX век. Подробно са описани местностите около Бойково, както и четиринадесетте параклиса и църква в неговото землище. Част от картината на българското село са чешмите и водениците – също обстойно описани като неизменна част от бита на хората.

Неслучайно авторката е съсредоточила вниманието си върху произхода на името на селото. Различните хипотези около този въпрос увличат читателя в размисли около закодираното в думите и в традициите познание за света. Близка до мистериите на древните траки е местната легенда за бика, който всяка година се появява по чуден начин, за да се осъществи зрелищна схватка между животни, която е символ на природните сили и живота на човека сред тях. В смисъла на топонимите съзираме пътя на общността, на нейната борба за оцеляване през вековете.

Бойково и жителите му участват в Априлското въстание от 1876 г. Захари Стоянов основава там революционен комитет, а въстанието е обявено на 25 април 1876 г. В историческите данни умело са вплетени личните траге