Дияна Боева

Разказ

На километър от морето

5.00(1 гласа)

Разказ

Свидетелски разкази

5.00(1 гласа)

Разказ

Усети краката си леки

5.00(1 гласа)

Критика

Белите люляци на Феридун Андач

5.00(1 гласа)

Критика

Новите апокрифи на Антон Баев

4.96(314 гласа)

Виж още

За сборника "Антитоталитарна литература"

5.00   (1 гласа)

Рядко научните сборници, които излизат на български, стават за четене от по-широка (а и тясна) аудитория. Мислех си, че е невъзможно да бъда изненадана от „елитарните" дискусии, които в общия случай не са в състояние да прокламират хуманитаристиката, като поле на идеи, променящи мислене, свят и действителност, дръзвайки да се опълчват на установените норми, хора и непродуктивност.

 

Сборникът "Антитоталитарната литература" излиза през 2009 в Издателски център „Боян Пенев" на БАН, негови съставители са Вихрен Чернокожев, Божидар Кунчев и Едвин Сугарев. Четох го като роман, след който имам главоболие от многото мисли, които идват към мен.

 

Сборникът е от статии, посветени на „другата" литература, която е алтернативна на литературата на социалистическия реализъм (чисто времево – 1944-1989 е в центъра). И не само, според определени схващания, "антитоталитарна е оная литература (във възможно най-широкия смисъл на понятието литература), която, инакомислейки, със свои специфични художествени и/или документални изразни средства защитава насилствено потъпканите граждански права и свободи...

 

Това е литературата въпреки, която принадлежи единствено на самата себе си" (Вихрен Чернокожев). Коментира се, че подобно оределение позволява да се включи и времето до 1944 г със своите инакомислещи... Мисля, че тепърва изследователите ще уточняват границите, казусите, дефинициите...

 

Сборникът е впечатляващо и образоващо четиво, с нелек, но силно концентриран, наслагващ и разбираем език. Не става дума за представяне на гледните точки (като в журналистиката) или за мнимите и несъществуващи истини (като във философията).

 

Сбoрникът „Антитоталитарната литература" измерва някаква амплитуда и обща топлина на „тялото". Преминавах от статия в статия, като от разказ в разказ, и не виждах разностилие – само фиксирах смисъла и непримиримостта. Непримиримомост, но не като ожесточение, а като споделен литературен и житейски опит, който непременно трябва да покажем на децата си, на хората около нас.

 

Стигам до извода, че функциониращото знание преминава през перипетии, празноти, за да намери опората на другия: Иван Младенов, Никита Нанков, Елка Димитрова, Иван Христов, Божидар Кунчев, Цвета Трифонова, Николай Аретов, Зейнеп Зафер... Това са само някои от авторите на статии в сборника.

 

Споменава се цяла плеяда български творци, някои от които са непознати за масовата публика, като писателите емигранти: Димитър Инкьов, Христо Огнянов, Стефан Попов, Димитър Динев, както и онези, които съзнателно и протестно са живели като вътрешни емигранти: Радой Ралин, Александър Геров, Блага Димитрова, Константин Павлов, Биньо Иванов...

 

В целия сборник се усеща отговорността за бъдещето, отбелязва се, че „битието на антитоталитарната литература е битие в истинността", защото паметта за тоталитарното зло не назидава, не

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020