Скъпи Микеле – както веднъж някой написа –
казваш, че си загубил
малко живот и нещо повече: помисли
колко красиво е и ще бъде да загубиш
отново, за да намериш в края на
друга житейска пътека слънцето
(е, не непременно утрешната зора)
да топли тези студени дни
и да дава сила на тези, които се чувстват изцедени.
Скъпи Микеле – бих искал да заплача
с теб, но ти не плачеш сега,
въпреки че трябва да признаеш загубата
на карти и (за нещастие)
малко в любовта (но хората казват друго),
докато хващаш пеперуди и харчиш
също понякога стотинки
за сандвич или за малко вероятната последна
цигара, което ще бъде твой успех.
Тогава се смея сърдечно с теб
и се връщам към времената, когато давахме
нещо, което мислехме за дадено,
и когато изчезнеше, ние оставахме сериозни
и знаехме, че от тези моменти
винаги излизахме със съзнанието
(неизбежно) кои трябва да бъдем
– като се изкатервахме до доброто, истинския вид,
разкрито накрая в разтворена ръка.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.