Джузепе Наполитано

Поезия

Защо утре не знае за утре

5.00(1 гласа)

Поезия

Една последна цигара

4.94(604 гласа)

Есе

Да пишем „честна“ поезия

4.91(57 гласа)

Поезия

Отговорът, дъще моя

4.91(44 гласа)

Поезия

Рефрените на Орфей

4.83(41 гласа)

Поезия

Завръщане в Сет

4.65(31 гласа)

Виж още

Одисея

Превод: Вера Иванова

4.92   (86 гласа)

Без значение колко добре забавям пътешествието

и как спирката дава почивка,

да чакаш отново (не винаги лошо нещо)

откритото море – същински зов

на познанието – и ако Одисей приканва

към пътешествие, не можеш да откажеш

лудия устрем, който прави човека истински.

И тогава се гмурваш, опитваш се да достигнеш

колкото могат ръцете ти да те отведат до далечния бряг,

където се надяваш, че някой ще те чака.

Някой, който може да ти подаде честно огледало,

от което да поискаш пътеводна светлина:

кой е пътят за връщане у дома?

Спирката става дори по-лека,

ако вече мислиш за други разходки,

други пътешествия и фантазии –

търсиш, но не винаги пристигаш там.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021