Мечтата ми за Истанбул

Мечтата ми за Истанбул се сбъдна. Понякога мечтите се сбъдват по два пъти. „И става все по-хубаво” – възторжено-трепетно, но и малко тревожно възкликва Юлето. Защото следващия път някоя от нас няма да се върне обратно. Със сигурност. Подозирам, че това ще е тя. Малко прилича на Фюсун от романа на Орхан Памук „Музей на невинността”. На такава вълнá сме, пътуването ни е литературно и по проект.

Само час, откакто сме в Истанбул и вече сме на корабче по Босфора. Отсреща аленеят в златно склоновете на Юскюдар. Това май беше цитат от романа-обсесия. Обсебва ни и Истанбул.

Кеят на Еминьоню гъмжи от хора. Всякакви. Със забрадки, хиджаби и чадóри, (с бурки в парка Гюлхане), с шалвари и дънки, с презрамки, пиърсинги, къси панталонки и високи токчета. На немислимо високи токчета се е покачила една немислимо дългокрака блондинка – самото предизвикателство спрямо невинността, въздържанието, добронравието. Рамазан е, все пак. В този град обаче нищо няма особено значение и... всичко има значение. Всеки е ценен и никой никому не пречи. Живее се за удоволствие. Вкусът към живота май го притежават само ориенталците.

Един гларус е стъпил върху покрива на нашето корабче и Бояна упорито се опитва да щракне сянката му. Има изразителни крака, почти като на блондинката. Обективът улавя ципестите му стъпки и горделивата човка. Профил на актьор – от онези, знаменитите звезди на Йешилчам студио (турския Холивуд). И той е турист.

Ние обаче не сме туристи. Ние сме си у дома. Всъщност, осъществяваме заветната точка от нашия проект „Пътуване по стъпките на героите от романа „Музей на невинността”. Това не е едно от онези познати героически пътешествия, които обикновено започват от родното място и завършват на някой исторически балкански връх. Нашето започва от Истиклял, след като вече е започнало в морето. След морското си кръщение в Босфора попадаме на Булеварда на изгрева и залеза в космополитния Истанбул. Турският Сънсет авеню Истиклял всъщност означава независимост. В Турция сме, която принадлежи на хилядолетия и континенти, на вери, езици, култури, а в момента крачим най-независимо по най-пъстрата й улица. Улица е меко казано – това е град в града, а кварталът Бейоглу си е истинска магия. Пъстрата тълпа ни повлича и някои дори се изгубват. Каква прелест е да се изгубиш в този град, при това в началото на деня – в края на август. Вечерта Милена и Ваня вдигат скандал в хотела за това, че са изчезнали от погледа ни, а ние дори не сме ги потърсили. „Толкова ли не ви пука за нас, по дяволите, така се изплашихме, потърсихме такси, обяснихме някак си, той не говори английски, нито немски, ама с ръкомахане и суетенe намерихме хотела...” Преиграват, не са никак убедителни. Мисля дори, че са доволни. Човек има нужда да остане насаме с Истанбул. Така е първият път, също като след любовна среща.

Истиклял е един великолепно-кошмарен коктейл от миризми на пържено, ванилия, канела, джинджифил, скъпи парфюми, плодове, печени кестени и мъсър (царевиц