Николай Заяков, по-другият поет

4.90   (202 гласа)
тежненията на твореца.

В „Работни думи”, авторът поставя на изпитание нашите чувства и човешката ни логика в търсенето на скрития смисъл на поетичния текст, в една синтетична интелектуална поезия – каквото е стихотворението „Апостолическо”. Поетът дири отговор на големите въпроси на времето, породени от социално-моралната ситуация, която пресъздава. За това и философски заключава в поемата „Документален кадър”: „Започвам да разбирам тоя век./ Човек се научава да живее, едва кога застане пред смъртта”.

В „Магазин за метафори” отново се срещаме с артистичния, неспокоен свят на твореца, изпълнен с непокорство. Често променящ настроенията си лирик споделя: „Тъй лудо е да си човек./ Тъй хубаво, тъй загадъчно”.

Последвалите поетични книги: „Ешафод”, „Свещ”, „Дневникът на господин Самотен” на зрелия Николай Заяков и особено „Пастирът на звездите” го нареждат сред онези поети, които определят облика на съвременната българска поезия. Това дава основание на Владимир Янев в книгата си „Литературен Пловдив” да характеризира така поета: „Николай Заяков откликва по своему на битийните и историческите промени. При него емоционално – песенното съжителства с иронично – гротесковото, лирическата пластика, с асоциативно – философските настроения. Това личи в талантливото осъществяване на поета в класическия и свободния стих”.

С годините поетът става все по-мъдър, защото се изостря вътрешното му зрение. Във всяка от книгите на автора се откриват по няколко знакови стихотворения. Наред с това Заяков търси различни форми на художествено изразяване. Доказателство за това е „Дневникът на господин Самотен”, в която се откроява цикъла „Синята тераса”, съдържащ фрагментарни стихове в проза.

Въобще стиховете му са едно себевглеждане, преценка на изминатият път, на неясното бъдеще и неизвестността на идващото. Срещаме се с ексцентричното предизвикателство на твореца и интересни експерименти, с фолклорно - напевни съзвучия от думи. Сгъстено метафорично мислене, многопластови образи и сравнения, в които се преплитат различни мотиви и реминисценции.

И в последната си стихосбирка „Пастирът на звездите”, авторът остава верен на стилистиката си, на характерните за него поетически озарения и неповторими нравствени внушения. Това е поезия изтръгната от душевните глъбини, подбуждаща мисълта и емоциите, породени от живота: „Другите се мъчат зарад хляба, / а пък ти – защото си човек”- съкровено споделя поета.

Съмнението, разочарованието, отчуждението в обществото, кризата на духовните ценности водят до песимистични разсъждения. Авторът афористично изразява своето нравствено кредо: „По-добре да бъдем братя, / вместо да сме братя по перо”. В зрелите творби на Заяков са образите от житейския му летопис, на спомените от детството, младостта, житейската зрялост и настъпваща равносметка, когато „ На поета ръката е жива, /а сърцето му вече мълчи”.

Такава е поетиката на т

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022