Николай Заяков, по-другият поет

4.90   (202 гласа)
вореца – философски нюансирана, заредена с тревожни и мъчителни въпроси, въздействаща с емоционалните си послания и внушенията за съдбовност на тези послания: „Щурче, щурче, малко и звънливо, / висока е тревата, затворник ли си ти”.

Долавяме изповедното и премесено с тъга от самотността на поета настроение, изправен пред вечния въпрос за смисъла и целта на живота. Обсебват ни многопластовите му под текстови послания, съдържащи се в контрастни образи, антитези и метафорични изрази като тези: „И от време на време, се давят / черни кучета с бяла луна”, или: „Истината за успеха, / са пръснатите ни чела”.

Интересен е словесния пейзаж при Заяков, невероятните съчетания от думи и разгънати метафори. Лирическият герой в поезията му носи своите болки, страдания, радости, мечти, копнежи и съмнения в тревожния и неспокоен свят, разкъсан между доброто и злото. Със своя неподражаем стил и мъдро слово поетът ни завеща стихове, които характеризират най-добре неговата вътрешна същност: „Сънувам още бялата гора. / И черните си страхове сънувам. /Аз зная, че държавата умря. / Но границата още съществува”.

Изтънчените му сетива долавят в дълбочина истината за нещата и хората, преходността на битието и съзнанието. Николай Заяков има изострено чувство за мисията на поета и на твореца изобщо. Той ще остане в литературата ни като един от създателите на неповторима, художествено - новаторска поезия.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022