ЛЯСТОВИЦИ

І.

Лястовици, посинели от говорене, пръхтят,

пълни със любов и кожа, и пера

се нижат, сякаш някой е оставил

низата тютюн да съхне.

Галят ме и ме прегръщат,

прегръщат ме и ме душат -

о, ласкави сте и сте гладки като застаряваща

медуза -

наливам във гърлата мед - мислят си, че е олово.

Наблизо преброяват се вълните,

епилептичните им устни пяната изпускат,

червеното на тънките им устни побелява.

Аз изпивам силата си, за да ги преборя -

закона - стъкления бог е чуплив и опакован:

вие сте един живот и повече ви няма,

от тука сте си - от земята.

Измокрената кожа топлината я изпива,

както аз изпивам силата си.

Падам от небето, а те ми обясняват,

че съм паднал,

звукът ми някак отдалече идва,

пребърква ми ушите,

в косите търси шарени конци.

Сърцето ми е още по-червено,

когато пърхащите ми разказват за живота.

Краката ми са още уморени,

когато пърхащите ме насилват да вървя.

II.

Лястовици спящи

в точката се будят,

мъхесто пламъче трепка под ноктите.

...косата ти е седем Ниагарски водопада,

по лицето се движат перцата.

Тя ще ви смаже, езичета малки,

тя иде да ви каже да пеете с букви,

тя ще ви учи,

тя ще ви дава, тя ще би вземе душите.

Ехото на романтизма в петите се е свило

и в капката, където пъплят милиони живи

същества.

...Не съм общителен от малък,

не може и прахта да вдигне дим -

жеста на ръката,

хвърлил другата ръка,

направо е безсмислен.

Голям ли е носът ми, та се смеете ужасно? -

Дори във Дания не се заглеждат в носовете

и въпросите не искат да ги чуят,

колкото и отговори в себе си да носят.

Лястовици от леглата си представят другите

години,

снесоха яйцето на живота и го мътят,

песните за тях са като пръст в устата.

Боботи в слуха ми глас на птица

и аз съм длъжен да го чуя,

мога да пропея с него, но не искам да си вярвам,

че дотам съм стигнал.

Човка и очи и перушина -

това е лястовицата, която пролетта ми носи.

Далечна -

пада като дъжд,

докато достигне раменете - тя е пара.

Далечна -

мухите я прескачат,

щом погледа й само във мухи се цели.

Далечна -

но само птица затлъстяла

от старост някъде лежи

далечна.