БАВНОТО УМИРАНЕ

4.80   (49 гласа)

За една усмивка влязох,

за едно красноречиво премълчаване,

за няколко петна по бузите.

Красиво е, че си обичан

и може да обичаш пак тайно

- тайна или име, или тяло

- в двете ококорени очи

отсреща.

Смъртта е нежна проститутка -

разхожда се по тялото ти

с езиче

и очите ти затваря чрез хипнозата.

После птицата -

любимката й щом извика,

се стряскаш, изпотяваш се и под венците.

(Мисълта си ти

- стрели от цветове сред зеленикави ливади.

Пашата на прапредишни зверове със месоядни чувства.)

Омръзна ми светът да е пред мен

във черно-бяло,

да разпознавам лошо и добро.

Показалецът намира любимата ми песен

и аз от стаята си правя дансинг -

какво е между нас -

стени и въздух.

С начало и със край

и разнообразната среда.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023