Свети Валентин

Шляя се из мръсната по февруарски Главна на Пловдив. Кичът е ужасяващ! Ята от розови heart-shaped балони се реят над предприемчиви роми. По земята се валят мърляви трупове на плюшени играчки, изсипани от чантата на поредния амбулантен кариерист. Току пред входовете на галериите, в една от европейските столици на културата, се върти нестихваща търговия с лигави картички – валентинки, чийто английски послания са отпечатани в Китай. Екзалтираната тълпа пред Драматичния театър дори не поглежда към плакатите за следващото представление. Наместо това хората са се скупчили около ръждясала сергия вкопчени в борба за последните генно изнасилени рози без бодли. Вратите на магазините за парфюмерия и козметика зеят отворени въпреки зимата, а собствениците им изживяват своя годишен оргазъм. Опашки от нетърпеливи, лачени и наточени “любовници” обсаждат пловдивските кръчми, пицарии и барове в опита си да резервират място на първия ред за предстоящата вакханалия. Оргия, в която някой ще бъде набит, друг ще забременее, трети ще прихване неловка болест, но всички дружно ще се напият и надрусат в чест на Свети Валентин. Сцената се разиграва под бездарен чалга съпровод, чийто ритми и емоции клишета се разнасят над турските павета из вратите на Payner магазина, както миризмата на мърша в горещ летен ден. Чалгата не е любов! Тя е отблъскващ комерсиален кич! Свети Валентин не е идол на влюбените, а бог на комерсиалните манипулатори, впили зъби в деградиралите човешки емоции! Тръгвам си. Пътьом купувам няколко бутилки с тежко червено вино, спагети и ароматизирани индийски пръчици, за които успявам да се преборя. Прибирам се и веднага започвам да нагласям playlist-a за довечера. После, докато слагам спагетите на котлона, наливам от виното, за да тествам дали вкусът му си върви с “All I need”, “Come as you are”, “Black”, “True love waits”, “Цялото небе” и “Мини тяло”. Когато всичко е готово изключвам лампите и притаен в топлия уют на ароматните восъчни пламъци я чакам да се прибере. Тя естествено не знае за това… Любовта е вътре в нас, ние не можем да я дарим на никого. Човек обича само и единствено заради себе си. Обича - защото иска да обича, лети в блажения простор - защото иска да лети, и после страда - ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбеният намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, само те носят спомена за онова, което наистина сме. Понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг. Понякога се оказва, че не играе single player. Това не прави любовта по-малко първична или егоистична… Сигурен съм обаче, че е твърде различна и безкрайно по-истинска от чалгарското soft порно и миризмата на китайски плюш.