Старата жена продава ябълки –
слънчеви, закръглени, големи...
Страх ме е очите й да видя
и не смея да си купя.
Старата жена продава ябълки –
радостни, задъхани, засмени...
Страх ме е – ръцете й са сухи
и не смея да си купя.
Старата жена продава ябълки –
тайнствени, смълчани, вдъхновени...
Страх ме е – сърцето й трепери
и не смея да си купя.
Старата жена продава ябълки –
като дните й последни подредени.
Някой ден ще седна като нея,
все ще чакам някой да си купи.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.