Иван Генов

Поезия

Дъщеря на есента

4.95(922 гласа)

Поезия

На студено

4.92(1164 гласа)

Поезия

Подарявам ти луната

4.92(495 гласа)

Поезия

Безболезнена истина

4.78(95 гласа)

Виж още

Циркът на времето

4.29   (130 гласа)

В цирка на времето завесата падна.

Слънцето с тих поклон си замина.

След него пристъпи на сцената хладна

нощта – с черна рокля от коприна.

Друг номер бе подготвила тя

със звездите – свои сестрици.

С тях над манежа полетя,

разперила тъмни къдрици.

Публика бяха нощните скитници.

Слънцето, зад сцената пляскаше с тях.

С радост ги гледаха старите клетници –

манежът екна от празничен смях.

Поклониха се, вече престарели -

нощта – с черна рокля и нейните звезди.

Духове на вещици – достатъчно горели,

белязаха манежа с огнени бразди.

В цирка завесата отново падна.

Нощта със звездите си замина.

След нея се стопли сцената хладна

от слънцето – изгревът пак за малко намина.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020