Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.90(10437 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.86(2510 гласа)

Разказ

Памет

4.82(856 гласа)

Поезия

Перспективно

4.72(1066 гласа)

Разказ

Простите нещица от битието

4.68(533 гласа)

Есе

Шифърът

4.41(367 гласа)

Виж още

Фотосинтеза

4.32   (304 гласа)

Това беше най-несамотното листо. И най-обикновеното. Като останалите си събратя не знаеше какво значи фотосинтеза, но това не му пречеше да участва в нея. В края на краищата дървото беше живо благодарение на листата, слънцето и фотосинтезата. Но както вече отбелязахме, листото не я знаеше тази дума. И други не знаеше. Изобщо си висеше незнаещо нищо и се различаваше единствено по това, че бе последно на своето клонче.

Пред дървото имаше пейка. Обикновена. Градинска. Зелена.

Веднъж там спря жена. И вместо да седне на пейката, се качи върху нея. Иначе не можеше да стигне до клончетата с листа от акация. Откъсна си едно и тогава седна.

Започна да брои – щастие, нещастие, път, писмо...

Въздъхна жената. Тежко. Дори много тежко.

После се прибра, събра багажа в един куфар, хвана детето за ръка и тръгна към гарата. Беше се паднал „път“.

Един цял клас деца се изсипа на улицата. Десетки крака стъпкаха листото във влажната пръст.

То така си и остана в калта – неразбрало, че е било Съдба.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025