Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.97(10231 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.92(2456 гласа)

Разказ

Памет

4.92(817 гласа)

Поезия

Перспективно

4.78(1035 гласа)

Разказ

Простите нещица от битието

4.77(507 гласа)

Разказ

ДВОЕН ДЖАК

4.61(124 гласа)

Виж още

Фотосинтеза

4.36   (296 гласа)

Това беше най-несамотното листо. И най-обикновеното. Като останалите си събратя не знаеше какво значи фотосинтеза, но това не му пречеше да участва в нея. В края на краищата дървото беше живо благодарение на листата, слънцето и фотосинтезата. Но както вече отбелязахме, листото не я знаеше тази дума. И други не знаеше. Изобщо си висеше незнаещо нищо и се различаваше единствено по това, че бе последно на своето клонче.

Пред дървото имаше пейка. Обикновена. Градинска. Зелена.

Веднъж там спря жена. И вместо да седне на пейката, се качи върху нея. Иначе не можеше да стигне до клончетата с листа от акация. Откъсна си едно и тогава седна.

Започна да брои – щастие, нещастие, път, писмо...

Въздъхна жената. Тежко. Дори много тежко.

После се прибра, събра багажа в един куфар, хвана детето за ръка и тръгна към гарата. Беше се паднал „път“.

Един цял клас деца се изсипа на улицата. Десетки крака стъпкаха листото във влажната пръст.

То така си и остана в калта – неразбрало, че е било Съдба.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020