Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.96(989 гласа)

Поезия

Оттатък

4.92(310 гласа)

Поезия

Икар

4.92(110 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Поезия

Когато дядо ми беше млад

4.88(80 гласа)

Виж още

Есен

4.92   (324 гласа)

Нежелана жена

с разчорлени остри коси,

с очи насълзени предбурно,

с рокля от грозде, с воал от оси,

търкаля чадърени шапки безшумно.

 

На запад, на запад,

неумолимо и бавно на запад върви,

повлякла нозете от пясък,

след нея озъбени колове пулят очи -

отчаяни чайките давят се с врясък.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021