Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.96(989 гласа)

Поезия

Икар

4.92(110 гласа)

Поезия

Есен

4.92(324 гласа)

Поезия

Оттатък

4.91(311 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Виж още

Потоп

4.79   (34 гласа)

Облаци - зимни гробове с тъмни кръстове -

лежат по небето безредно натръшкани.

Както са падали жертвите, тъй са затрупани,

а Ной пак подрежда сечивата и трупите.

И щом от пушките покълнат рози,

а ножовете се превърнат във лози,

когато се напият всичките омрази

с кръвта на всички беззащитни и добри,

тогава ще отвори Ной ковчега

и гарван ли ще литне или гълъб?!,

но ще започне пак светът да се подрежда

- дъгата ще очаква, както си е кървав.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022