Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89(1010 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88(313 гласа)

Поезия

Икар

4.88(111 гласа)

Поезия

Есен

4.88(327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Виж още

Змеица

4.83   (973 гласа)

Да раждам деца.

Да ги кърмя.

Да ги уча да чупят от хляба.

Да ги изпращам.

Да чакам да се върнат,

докато се смалявам вечер до прага.

Да пиша книги.

Да ги изхвърлям.

Да ги пиша после отново.

Да ги чета онемяла,

докато в исполин се превръщам,

прекрачвайки сутрин прага.

Да започвам деня.

Да минавам през него.

Да го свършвам без точка.

Различна. Еднаква.

Млада и стара.

Змеица самотна.

 

09.06.2011

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025