Да раждам деца.
Да ги кърмя.
Да ги уча да чупят от хляба.
Да ги изпращам.
Да чакам да се върнат,
докато се смалявам вечер до прага.
Да пиша книги.
Да ги изхвърлям.
Да ги пиша после отново.
Да ги чета онемяла,
докато в исполин се превръщам,
прекрачвайки сутрин прага.
Да започвам деня.
Да минавам през него.
Да го свършвам без точка.
Различна. Еднаква.
Млада и стара.
Змеица самотна.
09.06.2011
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.