Мария П. Георгиева

Поезия

Пустинята е майка на оазиси. ...

4.89(1009 гласа)

Поезия

Домашен хляб

4.89(87 гласа)

Поезия

Оттатък

4.88(313 гласа)

Поезия

Икар

4.88(111 гласа)

Поезия

Есен

4.88(327 гласа)

Поезия

Битието явно е заоблено. Щ...

4.88(33 гласа)

Виж още

Когато дядо ми беше млад

4.88   (80 гласа)

Когато дядо ми беше млад,

а ливадите не толкова стръмни,

щом слънцето изпечеше обяд,

той присядаше с всички такъми.

Огласяше чаткане чак до гората,

звънеше ситно като камбана,

доземи долепваше ухо тревата

да чуе кога ще бъде прибрана,

кога ще напълни плевника с аромати,

кога ще приспи момче и момиче,

кога ще ги събуди с щурци брадати,

кога ще им каже, че се обичат.

Притежаваше дядо тогава света –

къшей хляб, куп треви размечтани,

от отсрещния хълм го поглеждаше Тя,

а от очите му се усмихваше мама.

 

06.05.2017

Гергьовден

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025