Когато дядо ми беше млад,
а ливадите не толкова стръмни,
щом слънцето изпечеше обяд,
той присядаше с всички такъми.
Огласяше чаткане чак до гората,
звънеше ситно като камбана,
доземи долепваше ухо тревата
да чуе кога ще бъде прибрана,
кога ще напълни плевника с аромати,
кога ще приспи момче и момиче,
кога ще ги събуди с щурци брадати,
кога ще им каже, че се обичат.
Притежаваше дядо тогава света –
къшей хляб, куп треви размечтани,
от отсрещния хълм го поглеждаше Тя,
а от очите му се усмихваше мама.
06.05.2017
Гергьовден
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.