Проникване

Превод: Превод от полски Мария П. Георгиева

4.87   (142 гласа)

Това, което е невидимо, се случва да бъде скрито в цепнатини, пролуки, пукнатини, водещи към дълбината, под повърхността, от другата страна на действителността. На същата действителност обаче.

Началото на любовното проникване е погледът. Той предвещава, а също така предизвиква еротичното събитие, което ще се случи. Прониква и веднага разкрива двамата, които се гледат. А гледайки не само придобиваме наблюдаваната действителност, но също и пробуждаме нова. Би изглеждало, че погледът е само инструмент на наблюдението, обаче той също така създава. Трябва също да се помни, че първоначалното любовно вглеждане е придружено от ясновидско състояние. То не трябва да се изгуби. Задачата, пред която стоим, изисква концентрация. Трябва да се отдадеш изцяло, а същевременно да действаш прецизно и бързо, докато завесата пред цепнатината, през която може да се проникне, е повдигната. Разбира се, тук не става въпрос за изкуството да се прелъстява, следователно не ни интересуват (поне за момента) никакви тайни погледи, частични, повърхностни наблюдения, на каквито подлагаме непознати хора, които харесваме, за да преценим дали действително заслужават нашия интерес. Не става въпрос и за цялото ветрило от кокетни погледи: безпомощни, безсрамни, покровителствени, пренебрежителни, с които си служим леко, бързо и резултатно, за да ни обърнат внимание. Цялото това красиво изкуство трябва да бъде пропуснато тук, понеже засяга само повърхността.

Първоначалният любовен поглед е искрен и окончателен. Насочен към дълбината. Гол. А прониквайки не само открива, но също така информира, че няма връщане.

Откриването на цепнатината ни позволява да се смъкнем от светлата гладка повърхност в мрака, да напуснем пространството, в което острата светлина на очевидността сплесква визията. Не бих искала да внушавам, че се чувстваме зле сред познати обекти, изгладени от нашата ръка при честата употреба, защото контактът с тях ни позволява да вярваме, че съществуват трайният порядък, сигурността, мирът, които жадуваме. Но дори познатият свят многократно ни изненадва и поразява със своята чуждост, защото най-силно е заплашено от ерозия точно това, което лежи изгладено върху голата повърхност. Разбира се, можем да се утешим с мисълта, че това е бавен процес. Но за нещастие коварен. Не забелязваме дребните промени, чак до деня, когато познатата благоприятна действителност се разсипва при допира на ръката. До цепнатините ерозията няма толкова лесен достъп.

Свикнали сме да живеем в светлина, където смело можем да казваме: знам, виждам, разбирам, и ни обгръща страх пред мрака на цепнатината. А спрямо несъмненото удобство на положението, което заемаме, дори изглежда странно, че въпреки всичко сме склонни да рискуваме и да изоставим повърхността, за да проникнем в мрачните пролуки с всеотдайност и радост. Може дори да се каже, че няма да успеем да се въздържим от това. Понякога опитваме да се борим с желанието да проникнем, както се

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024