На другия ден отпраших за Пловдив, за да търся диагнозата му. Помогна ми сестрата на лекуващия го лекар, която ми каза, че лекарят в момента го няма, но успяла да измъкне диагнозата от някаква папка и в края на коридора уж конспиративно ми подаде белия лист, след което бързо се върна назад. Останах с впечатление, че лекарят не иска да се среща с мене. Може и да греша.
От болницата заминах направо за Брестник при Дима и Николай. Зарадваха ми се. Но само в първите мигове, защото Дима имаше очи като рентген, а Николай — сетива на провидец. Николай ме попита какво е станало. Аз подадох диагнозата на Дима. Тя я прочете внимателно, замълча, после набра смелост и каза: „Една година.“ Стана и бързо излезе от стаята.
Една година по-късно баща ми почина. Николай беше осиротял преди мене. Беше дошъл моят ред. Тогава не можех да предполагам, че да изгубиш приятел също е осиротяване. Не по-малко несправедливо и не по-малко страшно.
* * *
Не един път ми се е случвало на срещи най-вече с гимназиални аудитории да ме питат какво всъщност е това, което наричаме приятелство. На тази възраст човек наистина се опитва да надникне в тая магия, да я проумее, да я преведе в кредото на своя личностен статус. Едно ранно сънливо есенно утро ми беше подарило анекдотичен случай, който ми помагаше да отговарям на тоя въпрос. И още ми помага, защото е характеристика на истинското приятелство, откъдето и да го погледнеш. Между другото, не помня откога точно, но може би след оня случай с нощните автомобилните премеждия на четвърти километър нашето делнично разговорно обръщение един към друг беше „Братко…“ Мисля, че бяхме нещо повече от братя, но по-хубава и по-точна дума в българския език няма. Дори в буквалното, адекватното обръщение „Приятелю“ има известна дистанция, известен егоцентризъм. Та в деня преди онова ранно сънливо есенно утро ми се обадиха по телефона от Разград, че на другия ден според уговорката ни (бях забравил за тая
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.