Моят астрален близнак Николай Заяков

уговорка!) ме очакват в Младежкия дом за срещата с младите творци от града. „О, разбира се, не съм забравил. Утре съм при вас!“ — излъгах безсрамно аз и мигновено си спомних, че бях пожелал срещата да бъде в ранния следобяд, защото в същия ден трябваше да се върна в Пловдив заради други неотложни ангажименти. Слава богу, всичко се подреди, помислих си аз и се прибрах в Марково. Имах намерение да тръгна към пет. Но още към четири и половина бях буден, облякох се и излязох да запаля колата. Уви! Колата не пожела да запали. Събудих комшията, който пък събуди зет си, бутахме да запалим на скорост… Безуспешно.

Обадих се на Николай. Отново цитирам дословно. Той вдига слушалката.

 

АЗ. Спиш ли?

ТОЙ. Вчера спах.

АЗ. Москвичът не може да запали.

ТОЙ. Идвам.

След петнайсет минути колата му спря пред къщи (разстоянието между Брестник и Марково е 10 минути). Седнах на дясната седалка.

ТОЙ. Имам нови Битълси.

АЗ. Давай.

 

Запяха готините майни от Ливърпул. Отпуснах се. Бях спал не повече от 3-4 часа. Унасяше ме. Наближавахме Пловдив. „Всички пътища започват от Пловдив.“ Беше любимият лаф на редакцията.

 

ТОЙ. Къде отиваме?

АЗ. В Разград.

ТОЙ. Знаеш ли коя е най-хубавата рима на Разград?

Щракна ми мигновено.

АЗ. Разпра.

ТОЙ. Не. Райграс.

Заби ме моментално.

ТОЙ. Искаш ли да играем на градове.

АЗ. Искам.

До Разград ­ пълен майтап! Шест часа играхме на градове.

Това е историята. Това е приятелството. Да тръгнеш с приятеля си без да питаш къде.

 

* * *

 

С годините младостта си отиваше, а старостта не идваше. България се промени. Стана по-слаба. И нашето приятелство се промени. Стана по-мъдро. Слънцето потърси новите си любимци. Край нас и между нас започнаха да витаят сенки. Не можеше да се сърдим на слънцето. Бяхме по-силни от сенките. Поезията на Николай придобиваше нови измерения. Ставаше все по-висока и все по-дълбока. За поезията и белетристичните откровения на Николай от последния период на неговия живот не искам да говоря. Просто не мога. Осиротях. Може би по-късно. Но съм сигурен, че пророчествата на неговия талант са получили достолепния благослов на Създателя. Плача над две от последните му стихотворения.

 

Николай Заяков

 

* * *

 

На главата. После

Мисълта плъзва.

Има движение

На мравки, кръгове

В житата, сламопреса

За думите, образци

Адът е преддверието

На тайнописа. При

Болка предписвай

Себе си. Името ти е

Никола. То вече не

Означава нищо. Но

Може да бъде

Имплантирано на

Друг, още по-

Неподходящ.

 

* * *

 

Тишина, като пазва и радост.

И небе от топола.

Нежна дума разнежено пада

до ле