Всичко тук е съвсем безвъзвратно,
има сълзи, но няма очи.
В дъжделивото есенно лято
оперетно пейзажът личи.
Любовта е балконна и строга,
с тихи чехли, пране и таван.
Любовта е от огън до огън,
и кръгът — изнапред очертан.
На фасадите погледа стъклен
неотменно прониква във мен.
И трудът ми е черен и пъклен
като надписа „Вход забранен“.
От българската поезия си беше отишъл един от най-ярките поети на съвременна България.
За него нямаше национален траур.
Но него Бог го изкъпа…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.