Моят астрален близнак Николай Заяков

4.92   (770 гласа)
глото, леглото е голо.

Всичко тук е съвсем безвъзвратно,

има сълзи, но няма очи.

В дъжделивото есенно лято

оперетно пейзажът личи.

Любовта е балконна и строга,

с тихи чехли, пране и таван.

Любовта е от огън до огън,

и кръгът — изнапред очертан.

На фасадите погледа стъклен

неотменно прониква във мен.

И трудът ми е черен и пъклен

като надписа „Вход забранен“.

 

От българската поезия си беше отишъл един от най-ярките поети на съвременна България.

За него нямаше национален траур.

Но него Бог го изкъпа…

<<<3456

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023