* * *

4.60   (35 гласа)

Вчера омагьосана препусках презглава

 

да си пера бялата риза – онази самодивската – на реката.

 

Гола, по коса само, се изкъпах.

 

И ризата изпрах на лунна светлина.

 

Доволна тичах, закичила светулки във косите.

 

Зад мен, изплезила език от бързане,

 

подтичваше луната.

 

После, на хорото, си излях мъката, дивотията и ината.

 

Тъпчех горски треви и онази моя любов.

 

Призори пак хукнах към реката да се отмагьосам.

 

Ризата подарих на луната.

 

Да си свети.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020