* * *

3.33   (9 гласа)

Сандалата ми – скъсана.

Лятото е прашно.

Заседнало е в гърлото като рибена кост.

Минавам през ухото на иглата,

помъкнала след себе си вода.

Завързвам края й на възел

и си зашивам сандала.

Сега през прахта вървя,

а лятото стърчи от джоба ми –

шарена макара.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020