* * *

4.00   (8 гласа)

С диагноза рак на любовното черво

отказвам химиотерапия -

тоест как да забравя причинителя на болестта с разни хим и лъче отлагания.

Решавам, че един път се живее

и се впускам в безразсъдно странстване.

После идват болките.

А аз още не мога да забравя.

Нямам време, та да се уповавам на неговите лечебни свойства.

Любовта ми с разсейките.

"Каква красива покривка! На една кука ли е плетена?"

"Да. Наследство от баба ми".

Погледнах вътре в себе си и ми стана жал -

каква разруха!

И тогава времето спря.

Времеви удар.

После ракообразното беше изчезнало. Любовта - също.

Аз - обикновена жена с обикновено дебело черво.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020