* * *

4.38   (21 гласа)

По дяволите тази стара баба – любовта!

Ревматична, склеротична невротичка.

С диагнози по-лесно приемам всичките й странности:

подскача до небето,

където си проска облачните гащи

захаросва ме с поглед

разтича се като мед с 2-3 полепнали мухи – за реализъм

мята шал на костеливи рамене.

Задушава ме!

Добре че смешните бръчки до очите ми

запазват доза цинизъм

и знаят точно кога да пъхнат

в ръцете ми решение – избавление.

И мен – дим да ме няма.

А бабка – любов

да прилепва по други, млади души.

На тях да прави фасони и да разиграва театър.

Аз тоя спектакъл колко съм го гледалаааа.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020