* * *

На Илияна

4.92   (74 гласа)

Ти си в цветното поле на най-будното ми съзнание.

Аз – в макови венчелистчета.

Вятърът опъва косите ни,

сплита аромати, връзва панделки.

Ти си вътре в мен.

Сливането е подсъзнателно.

Това, което разпръсквам са думи,

забравени да бъдат сънувани.

Червеното ти отива.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020