* * *

4.20   (46 гласа)

Аз съм цвете Орфеево.

Силивряк.

Любовта е водата, която ми е тъй необходима.

Липсата й, обаче, не ме убива.

Изсъхнала до сбабичосване

глътвам последни капки сълзлива течност и заспивам.

Живея в съзнателна летаргия,

в зародишно положение на тялото,

в гледане на света със затворени очи.

Много по-късно,

когато си мисля, че съм почти безсмъртна,

се излива такава поройна любов,

че тялото ми се изопва,

очите – искрят

и аз подавам глава над прашасалото съществуване.

От упор ме гледат очи на вълчица.

Почесвам малкото й зад ушите

и хуквам да диря плячка в гората.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020